ЕМИГРАНТИ
Румяна Банкова
Където и да отидете -
дом нямa да намерите.
Няма и обратно да се върнете.
Ще висите във въздуха
между клините на сухи,
есенни дървета.
Мислех (утешавах се с мисълта, че...)
самотата е безсилна
да преодолее над всичко
което съм изживяла досега.
Но когато се събудих една сутрин,
разбрах, че съм живяла
живота на друг, не моя.
Тихичко оставих подковите
в ъгъла и осъзнах, че
свободата ми е неизчерпаем
източник на две неща -
меланхолична самота,
изгубено завинаги време,
в което особенно старателно
се мъчех да разбера източника
за нещастното си съществуване
което водех.
Така и никога не го разбрах.
Аз все още чакам в мрака
и след като всичко утихна,
разбрах, че сега е ред
на луната да излезе.
Избрах тревисто хълмче
и старателно приковала
поглед в небето, седнах
да чакам.
И бавно иззад
сухите, есенни клини
кръглостта на ореола й
се показа.
Учудена се изненадах,
че мисли за хора не ме
спохождат вече, а и с това
тъгата ми се стопи.
Останаха само спомени, но
празни от чувства.
Като друг източник,
свободата я приемаш за
това което е.
Оставих живота на другия
по средата на пътя
като празна змийска кожа.
Обърнах се и видях
стълпили се хора около й
да я побутжат внимателно
с пръчка.
Може и завинаги да остане
празна.
Утре може пак да дойда
тук да чакам за луната
да изгрее.
Ще си сложа дълга,
тъмно-зелена рокля
на малки цветя.
И си мисля, че
макар и след като
луната е изгряла, накрая
ако се завърнете у дома
майките ви винаги ще
бъдат радостни да ви посрещнат.
Една мисъл, едно чувство,
една тъга, един страх,
една радост - се прокраднаха
в мен, че нямам друг шанс,
но да си живея моя живот,
а не някой друг.
...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Go to begin of the document
Go to previous page
Go to next page
Go to the end of document
