К Ъ С Н А Е С Е Н
Елисавета Багряна
Витоша е до полите скрита
в непрозирен сивобял воал.
Не искри извитото Копито,
нито се белее Камен дял.
Развилня се вятър октомврийски,
затъка земята жълт килим,
припълзяха облаците тихо.
От комините заблика дим.
Алената ябълка, обрана,
рони и последните листа.
По пътеката от тях застлана,
се разхожда вкъщи есента.
Тази нощ пламтящите гергини
порази прибързала слана
и в посърналата изведнъж градина
сякаш угасиха светлина.
Къщата капаците затвори,
както хлопват се очи за сън.
Хлопна се и портата на двора -
някой тръгна в тъмнината вън.
Някой по пътеката заслиза
към града, потрепващ в светлини,
за да бъде с хората по-близо,
с техните - да слее свойте дни.
...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Go to begin of the document
Go to previous page
Go to next page
Go to the end of document
