СЕБЕОТРИЦАТЕЛ
Теодор Траянов
***********************
Сноват тълпи безлики,
озлобени фантоми,
разкривени се хилят
и мене сочат с пръст !
Аз властен ход нагаждам
по стъпките им хроми,
понесъл (те не виждат !)
орисан техний кръст !
Скръбта им тъмна мъкна
и мъката им тежка,
нас мрачна сила свързва,
една душа и кръв!
Сред робските им клетви,
сред робската насмешка,
под млата на съдбата
аз нека падна пръв!
Дали да заговоря?
Злато е мойто слово!
На леден връх родено,
то търси ясен ек!
В замяна днес ви давам
сърце, за смърт готово,
на жертвената клада
да пламеней вовек!
Тъй чужд е вам духът ми
блажени, твойто бреме,
орисано, в кръвта си
вий сещате едва!
Пуснете му, фантоми,
безлики, злобно-неми,
сурово непреклонни
са моите слова!
...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Go to begin of the document
Go to previous page
Go to next page
Go to the end of document
