В МЕХАНАТА
Христо Ботев
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
тия, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завеяха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин,
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин ---
грабят от народа гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка!
Скоро той не ще да стане:
ний сме всинца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни ---
крещим: ,,Хайде на Балкана!``
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви
и пеем, и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Че да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Че да пия напук враги,
напук и вам, патриоти!
Аз вече нямам мило, драго,
в вий... вий сте идиоти!
...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Go to begin of the document
Go to previous page
Go to next page
Go to the end of document
