КЪМ БРАТА СИ
Христо Ботев
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечеството мило любя,
неговия завет пазя,
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ке турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода,
а безумно как играе
в отзив на плача из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твоята я душа нямам
на глас Божи --- плач народен!
...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Go to begin of the document
Go to previous page
Go to next page
Go to the end of document
